Проектът, който виждате, е стартирал в интернет под формата на форум през далечната 2002г. За това време е успял да премине през много перипетии и местене. Материалите, публикувани тук, са с огромна популярност и някои от тях са писани от екипа на сайта на доброволни начала.
В сайта и форума към него ще намерите информация по въпросите на сатанизма, която системно ще бъде обогатявана.
Ние се стремим от над 11 години вече да подържаме форум, който да бъде място, което сатанистите да почувстват като свое, в което да общуват, да обменят възгледите си, да споделят опита си. Ще продължим в същия дух и занапред.
Понеже отваряйки редица теми по сайтове и форуми виждаме доста хора, които копират материали от тук, но пропускат да укажат, че не са им автори и се държат все едно, че са им такива, то напомняме, че материалите в satana.ucoz.com са АВТОРСКИ, освен ако не е указано друго и са лицензирани под Creative Commons Attribution-ShareAlike 3.0 Unported License
Ако копирате материал, указвайте автор и давайте линк към сайта.
За дългия период, през който екипът
ни се занимава с популяризирането на сатанизма чрез публикуването на
материали за същността му, ние се сблъскваме с много въпроси. Една част
от тях редовно се повтарят. За да не отговаряме на тях на всеки, у
който те възникнат поотделно, за улеснение ги предоставяме в обобщен
вид.
1.Сатанизмът религия ли е
или не е
и има ли нещо общо с християнството?
Сатанизмът
не е религия
и няма нищо общо с
християнството. В него липсват и много неща, характерни за религиите
въобще и
най-вече липсва вярата във висши сили, стоящи над хората. Сатанистите не
се
кланят на Сатаната. Поради това и в сатанинската доктрина не се включват
разни
истории, свързани със Сатаната и християнския Бог в религиозен смисъл.
Сатанизмът е индивидуалистичен мироглед. Не
случайно се
говори, че всеки сатанист има собствен сатанизъм. И действително всеки
сатанист
си формира свое собствено разбиране за сатанизма. Сходствата във възгледите на сатанистите са онова
нещо,
образуващо единно светоусещане- сатанизъм.
2.
А какви са тогава тези, които се кланят на
Сатаната?
Правилно е такива да
бъдат наричани дяволопоклонници,
макар че те себе си наричат сатанисти. Сатанизмът и
дяволопоклонничеството са
две различни неща. Дяволопоклонничеството е обърнато християнство и
съществува
заради християнството, докато сатанизмът предхожда християнството като
създаване и няма нищо общо с него.
3. След като
твърдите, че
Сатаната не съществува в
качеството му на паднал ангел, защо тогава употребявате неговото име? Думата "сатана" е халдейска по своя произход и
означава "ненавист", а не някакъв паднал ангел. С нея е назован
мирогледът - сатанизъм, който е по-скоро близък до атеизма, отколкото до
християнството. Ние не употребяваме името на никакъв паднал ангел.
4. Защо
тогава сатанистите
не нарекът себе си просто
атеисти? Атеизъм е гръцко учение. Пише се Αθεος (атеос) и
означава
в буквален превод от гръцки именно "безбожен" (а-, без; + Θεός, теос-
бог) или αΘεϊσμός в превод като "без вяра в който и да е бог". Това не е етикет, който може да бъде лепен
произволно на
всичко и на всеки. Този, който никога не е чувал за бог и за висши сили
не може
да бъде наречен атеист, защото като бъде накаран да разкаже доктрината
на
атеизма и същият няма да може да го направи. Какъв атеист е той тогава? Накратко атеизмът има добре структурирани теории
не само
по въпроса за това, че липсват висши сили и свръхестествени явления, но и
по
въпросите на етиката, морала, разума, свободата и т.н., които теории са
едни за
атеистите и други за сатанистите. Не се наричаме атеисти, защото имаме малко общо с
атеизма
и много разлики с него. Общото на сатанизма с атеизма се заключава в
това, че и
двете не признават съществуването на никакви богове, на никакви висши
сили над
човека. От тук нататък почват разликите. Към днешна дата сатанизмът е доктрина, която може
да
включва в себе си части от всяка позната на човечеството наука и да ги
пречупва
в определена житейска философия, която не е нещо дадено на готово, а е
нещо,
което изисква най-активно да се използва интелекта на сглобяващия.
Атеизмът не
се вълнува от например биологическите характеристики на сетивната
система на
човека, а сатанизмът може да включва и това, стига даденият сатанист да
пожелае
да включи такава информация в своя мироглед. Основното в сатанизма е, че
човек
трябва да мисли самостоятелно (това в атеизма липсва). 5. Във
вестниците пишат за
множество случаи на убийства и
престъпления, извършени от сатанисти. Тези престъпници наистина ли са
сатанисти? Подобни хора не са и не може да бъдат част от
сатанизма. Идеята, че сатанистите са самото зло е насаждана
от
медиите и от църквата, доколкото и двете печелят пари от това. Не винаги
в
такива истории има истина. Ако човек не е способен да помисли
самостоятелно, а
се хваща като за чиста монета на всичко, което му се пробутва - това не е
признак на самостоятелно мислене. Разбира се не може да се отрече, че светът е
пълен с
психопати. Някои от тях дори наричат себе си сатанисти. Но това никак не
променя факта, че става въпрос именно за психопати. Както и сред
християните,
както и сред мюсюлманите и т.н. има крадци, убийци, фанатици, секти,
така има
такива и сред сатанистите... Но сатанизмът не е виновен затова, че има
такива
хора, както и християнството не е виновно примерно за съществуването на
християнските секти, които проповядват насилие и убийства. То е все едно
да се
твърди, че истинският Наполеон е виновен затова, че в лудниците е пълно с
Наполеоновци.
6. Защо
сатанистите не
обичат да излагат ясно и видно за
всички своите убеждения, че да се знае повече за тях? Сатанизмът не се стреми да бъде масово убеждение
за
никого. От там и рядко се случва сатанисти да разкриват мирогледа си,
предпочитайки той да си остане лично достояние.
7. Защо вие
сатанистите
имате такава склонност към мрачния
имидж? За всеки е индивидуално. Например осъзнаването на факта, че не живеем в
свят,
преливащ от любов и от справедливост оказва своето влияние върху някои
сатанисти и те изразяват това, докарвайки си мрачен имидж. Други,
знаейки, че
всичко си има край, включително и живота, възприемат мрачния имидж като
подготовка за края. Също така и от чисто символистична гл. т. всичко
неизвестно се крие някаде там в тъмното и в мрака. В сатанизма има силно
подчертан стремеж да се разкрива неизвестното, да се търсят някакви
истини. Трябва да се има обаче предвид и че не всички
сатанисти
имат склонност към поддържане на мрачен имидж.
8. Има ли
според
сатанистите понятие за добро и за зло? Не се използват понятия като "добро" и "зло",
тъй като това са едни субективни и доста емоционално украсени понятия,
които не
могат да опишат правилно света.
9. Християните си
имат
библия, мюсюлманите - коран... А
сатанистите имат ли си свещена книга? Сатанистите си нямат свещена книга и не е редно
да имат. В
сатанизма не е прието да се следва който и да било човек и да се спазват
каквито и да било канони или правила. Няма инструкции в готов вид, които
да се
следват. Само така може да се подсигури най-важното за един сатанист, а
именно-
неприкосновеността на личния му избор.
10. Как ще постъпи
един
сатанист, ако се докаже, че има
бог? Няма начин да се докаже, че има бог. Но ако все
пак се
докаже такова нещо - всеки сатанист ще си реши сам за себе си как ще
постъпи. 11. Задължително ли
сатанистите се занимават с магия? Сатанистите не се занимават задължително с магия.
Това е
въпрос на личен избор.
